Скръбна вест: Напусна ни Павел Панов

На 18 февруари 2018 г. ни напусна Павел Панов, легенда на Септември Сф. Юноша и играч на Септември от 1963 до 1967; старши треньор на Септември на два пъти: 1992-93, 1995-2000. Шампион с юношите на Септември през 1968 г.  Води Септември при завръщането му в А група през 1998 г. Прославил се с отборите на Левски Сф и националния отбор на България. Съболезнования на всички близки и роднини! Почивай в мир, Пальо! Поклон!

Тук привеждаме част от старо интервю на Павел Панов, в което разказва и за ранните си години във футбола в Коньовица и старта на кариерата му в юношеския и мъжкия отбор на Септември.


MADE IN КОНЬОВИЦА
Аз съм поредният футболист от Коньовица. Роден съм в работническо семейство. За момчетата от нашата махала казваха, че стават най-добрите футболисти, полицаи и бандити. Сега твърдят, че било по-добре да си богат, за да не се корумпираш. А пък ние бяхме бедни и успявахме във всичко, с което се захванем. Не давахме да ни се качват на главата. Славехме се и като побойници.

ПРЯКОРЪТ МИ ИДВА ОТ ИМЕТО
Той не е свързано с някаква конкретна случка. От Павел станах Павката, Пачо и накрая Пачата. Но това прозвище се използва рядко.

БЯХ ШАМПИОН ПО БОРБА
В родата други състезатели няма. Сестра ми не тренираше нищо. Но аз се оказах спортно дете. Минах през доста дисциплини. Включиха ме в отбора на училището по лека атлетика. И дори станах ученически шампион по борба.

ИЗЛЪГАХ, ЧЕ СЪМ ВРАТАР, ЗА ДА ВЛЯЗА В ТИМА
Започнах да тренирам на десет. Но за мен не се намери място. Видях, че на единия отбор нямаше кой да му пази. За да се включа в двустранната игра, излъгах, че съм вратар. После треньорът Кольо Божилов разбра, че не съм за тая работа, и ме прати напред. Винаги играех с по-големи деца. Ритах с момчета, от които бях две години по-малък. Ние от „Септември“ все се класирахме на финалите на детските републикански и първенства и ги печелехме. На 15 влязох в мъжете на „Септември“. Нямах навършени 16, а застанах до играчи като Кукуша и Ицо Джорджилов. Не бях титуляр, но редовно ме пускаха да поиграя.

С ЕЗИ-ТУРА НИ НАПРАВИХА ЕВРОПЕЙСКИ ШАМПИОНИ ЗА ЮНОШИ!
Избраха ме за капитан на юношеския национален. С Германия там завършихме 0:0. Не си вкарахме гол и в продълженията. Тогава дузпи нямаше. Победителят се определяше с жребий. Като капитан аз познах дали съдията ще хвърли ези или тура и спечелихме. В живота не съм такъв късметлия. Всичко постигах с много труд. След всяка тренировка оставах да бия по 50-100 фала. Аз съм една генерация с Начко Михайлов и Денев. Журналистите ни определиха за най-големите ни надежди. Но най-талантлив от нас беше Начко. Той го доказа и с играта, и с резултатите си. Първи проби при мъжете в националния и клубния си отбор.

ТРЕНИРАХ ЕДИН МЕСЕЦ В ЦСКА
От малък съм си левскар. Обаче през 1968-ма ЦСКА се опита да ме картотекира. Взеха ме предсрочно войник. Дори пътувах с тях за един мач в Пловдив, но не играх. Един месец ме кандърдисваха да отида на „Армията“ като доброволец. Но аз не се съгласих. Накрая ме освободиха, защото нямах още 18. Обаче ЦСКА не ме вкара в ареста, нито ме тормози като други съотборници. Бяха много коректни с мен.

СЛЕД ОБЕДИНЕНИЕТО ПОДАДОХ МОЛБА ЗА НАПУСКАНЕ
То ме завари в „Спартак“ Не знаехме нищо. Даже бихме „Левски“ с 2:1 и напролет изгубихме титлата. Настъпи голям хаос. Всяка сутрин се будехме с нов треньор. Ту ни поверяваха на Чакъров, ту на Валяка Спасов. След сливането подадох молба за напускане. Прецених, че не мога да се преборя с Жоро Соколов, Гунди, Сашо Костов и Меци. Бях млад и трябваше да играя, а не да търкам пейката. Последваха ме Гошо Цветков, Типеца и Пилето Гайдарски. Шефовете решиха да ни оставят в „Левски-Спартак“.

КОТКОВ МИ ВИКАШЕ „СИНЕ“
Гунди, Жоро Соколов, Сашо Костов и другите звезди ме приеха добре. А на Котков бях слабост. Аз научих от големите много. От Гунди усвоих да си сменям позицията в атака. А от Кольо как да шутирам изненадващо, докато водя топката. Той ми викаше „сине“. Щом окъснеех в компания, ми казваше: „Сине, ти си дотука! Отивай си!“ Понякога искаше смяна, за да вляза аз.

ПРЕДИ МАЧ С ЦСКА ПАДНАХ ЛОШО ОТ МОТОПЕД

Тогава карах едно „Балканче“. Преди дербито се изтърсих от него. Контузих си коляното, но счупено нямах. На този мач Котков вкара четири гола. После ми каза: „Стягай се да влизаш! И аз го смених Направи този жест, за да ми даде шанс. Доиграх двубоя, завършил 5:2. След срещата един от цесекарите попита Котков къде сме били на лагер преди мача. А той му отговори: „Заради вас не ни водят на лагер. За какво да ни взимат?“

НИКОГА НЕ СЪМ ИМ ВИКАЛ ЧОРБАРИ
Тогава заведенията бяха малко. След мача накрая винаги се събирахме с цесекарите в някое от тях. Аз никога не ги обиждах. Не върви да отидеш при футболисти като Жоро Найденов, Пенев, Божил Колев, Якимов, Жеков или Цанев и да му кажеш: „чорбар“. Спортната си злоба изразявах с футболни средства.

НА 30 ЮНИ КОТКОВ БИЕШЕ ДУЗПИ НА КАМЕНСКИ, НО ГУНДИ ГО ВЗЕ ЗА ВРАЦА
Много добре си спомням 30 юни 1970 г. Гунди беше санкциониран заради червения картон срещу ЦСКА. Тренировката започна. Котков по екип играеше на дузпи с вратаря Каменски. Тогава Гунди дойде с „Алфа“-та и попита може ли да вземе Котков, Сащо Костов и д-р Жан Филипов със себе си за Враца. Бате Йончо му каза: „Ти, върви защато си наказан. Но другите ми трябват“. В крайна сметка отстъпи за Котков.

ДОКТОРЪТ И САШО ОСТАНАХА НА „ГЕРЕНА“
Котков отиде да се преоблече и тръгна с Гунди. Сашо Костов и докторът останаха. Сашо чакаше сина си Валентин, а за доктора май нямаше място, защото „Алфа“-та беше спортен автомобил. След тренировката отидохме да обядваме в стола на „Денкоглу“. Там научихме най-лошото. Заминахме с коли до Витиня , за да се уверим с очите си. Пожарът беше загасен. Труповете ги бяха прибрали, но „Алфа“-та беше там. Обаче не ни пуснаха да я приближим. Аз трябваше да замина с младежкия национален отбор за Гърция. Но останах за погребението.

СТОИЧКО ПЕШЕВ СЕ НАПРАВИ НА МАЙСТОР ПРЕД КАТ И ГО СКЪСАХА
Доста футболисти на „Левски“ станаха жертви на катастрофи. Но аз, да чукна на дърво, минах метър. Освен това падане от „Балканчето“ преди мача с ЦСКА друго премеждие нямам. Взех книжка заедно с Милко Гайдарски. На изпит отидохме със Стоичко Пешев. Той купи „Фолксваген“-а на Гунди и го караше. Но нямаше книжка и се яви с нас. Пред катаджиите Стоичко се направи на майстор и го скъсаха. А с Пилето спазвахме всичко и минахме. За Гунди се изписа, че бил лош шофьор. Но един спортист не може да бъде лош шофьор. Ние сме с бързи реакции. А Сашо Костов изобщо не можеше да го заставиш да кара кола. Не знам дали има книжка, но не го влечеше.

ИЗГОНИХА МЕ ЗА СЕКИРА ПО ДЕРМЕНДЖИЕВ.
Това стана на мач в Пловдив. Преди него на „Герена“ Чико ритна много грубо Васил Митков – Шопа отзад и му счупи крака. И на следващия мач срещу „Ботев“ аз подсякох Динко в гръб. После не чаках съдията да ме изгони. Тръгнах да си излизам сам. Това е единственият ми червен картон.

ЖЕЖОВ МЕ ЩИПЕШЕ, ЗА ДА НЕ НАБИЯ ТОДОРОВ
Имам и друг екшън. Пак в Пловдив. Там Тодоров ме удари с лакът и ми сцепи веждата. От аркадата рукна кръв. Направиха ми преврзъка. Сложиха ми една мрежичка на главата. Тодоров каза: „Оставете го, следващия път ще го извадя!“ Аз го подгоних по терена. След мен търчеше Жежов. Реферът ме щипеше, за да ме спре. Тодоров бягаше толкова бързо, че не можах да го стигна. И се отървах само с жълт картон.

ИЗТЪРВАХМЕ ШВЕДИТЕ В ГЕРМАНИЯ
През 1974-та играх на световното в Германия. Тогава изпуснахме шведите. С тях завършихме 0:0. Ударихме три греди. Едната – аз. После водехме 1:0 на Уругвай, но в последната минута ни изравниха. Паднахме само от фаворита Холандия. Класирахме се 11-и в света. Вместо похвала ни оплюха. И пак започна подмладяване. Тогава на 27 те смятаха за стар. Така стана и с Гунди след Мексико. А сега купуват 32-годишни чужденци.

ПЕЛЕ Е ЕДНА КЛАСА НАД МАРАДОНА
Преди световното в Мексико нашият младежки национален отбор игра със звездите на Бразилия. В Сао Паоло застанахме срещу Пеле, Тостао, Жаирзиньо, Жерсон, Ривелиньо. Мен ме пазеше Карлос Алберто. Завършихме 0:0. Накрая Григоров пропусна на празна врата. Ама бразилците не си разгониха звездите като нас. И само след месец станаха световни шампиони. На „Морумби“ още в първата минута Пеле размина като малки гари всичките ни защитници. Помислихме, че ни чака разгром. Но всичко отмина. Сега сравняват Пеле и Марадона. Пеле е уникум. Той непрекъснато пазеше топката между краката и играеше с тяло. Нямаше слабости във футбола. Пеле е една класа над Марадона!

КРАКЪТ МИ СЕ СЧУПИ КАТО ДЪСКА
На мача с „Аякс“ в София подгоних една топка. Опитах се да я върна с левия крак на терена. Вратарят им беше бая тежичък. Стовари се цялата си тежест върху десния ми глезен. Кракът изпращя като дъска . Счупи се и се изкриви. Всичките ми контузии са отдясно. И скалпелът играеше все там. Направих 13 сезона в „Левски“. Навъртях над 100 мача в различните национални гарнитури. Но през 1981 г. не станахме шампиони и тръгнаха да ни подмладяват. Падна голяма чистка. Аз заминах за „Арис“ – Солун. Играх заедно с доста гръцки национали. Участвахме в турнир на УЕФА.

МНОГО МЛАД СТАНАХ ТРЕНЬОР
Какъв футболист съм бил, статистиката го показва. Като треньор обаче може би не се реализирах максимално. Но какво значи да се реализираш? В тази професия навлязох млад. Започнах като помощник на на Бобата Жечев. През 1985 година станах старши треньор на „Левски“. Няма да забравя срещата с „Вележ“.

В МОСТАР ЩЯХА ДА НИ ПРЕБИЯТ С КАМЪНИ И КАРТОФИ
Тук победихме с 1:0. Зрителите още ме питат защо там водехме с 3:1, а накрая паднахме с 4:3. Те просто не знаят какъв ад беше. Още на тренировката ни започнаха с камъни и картофи. Счупиха ни рейса. А на мача стана страшно. Освен павета полетяха и бутилки. Тръгнах да правя смени, но резервите не можеха да загряват от обстрела. Щом започнаха да ни вкарват, нямаше начин да кажа нещо на футболистите. Заради камъните просто не можах да мръдна от пейката. Но все пак се класирахме. Същия сезон играхме четвъртфинал за УЕФА. Но ме смениха, понеже не станахме шампиони. През 1989-1990-а пак бях старши треньор на „сините“. После с „Ботев“ Пд спечелих купата на България и бронзовите медали.

Откъс от интервю на Юри Стефанов, в. „Шоу“

Визитка
• Павел Панов е роден на 16 септември 1950 г.
• Играе в „Септември“, „Спартак“, „Левски-Спартак“, „Арис“ – Солун и „Хасково“.
• Има 309 мача и 139 гола в „А“ група.
• Става голмайстор и футболист на годината през 1977-ма.
• Регистрира 44 мача и 13 гола за националния отбор.
• Вкарва 21 попадения в евротурнирите.
• На два пъти е треньор на „Септември“ и „Левски“.
• Води още младежкия национален отбор, „Ботев“ Пд , „Локо“ – София, и нигерийският „Иваняу Национале“

Прочети повече в Blitz.bg: https://www.blitz.bg/article/3121